A story

Тя седеше на стола. Един олющен и стар стол, който прискърцваше с всяко помръдване на нейното нежно и финно тяло.
Да тя стоеше там и ме гледаше. Гледаше ме с тези нейни сини очи, тези очи които можеха да разтопят дори и най-закоравялото сърце.
Тя стоеше там, гледаше ме и бавно отпушваше от цигарата си, която бавно приближаваше до своите сочни и червени като пурпур усни, готови да се впият в кожата ти като пиявици.

ТЯ: ...
АЗ: !!!
ТЯ: ???
ТЯ: Кажи нещо!
АЗ: Какво мога да кажа?
ТЯ: Просто кажи нещо!
ТЯ: Просто кажи нещо!!
АЗ: Ето на казвам

Това което тя не знаеше бе знанието на факта на това, че аз не можех да кажа нищо. Още от векове хората са казвали, че мълчанието е злато. Тя също така не знаеше, че колкото повече мълча, толкова повече се вдигаха моите акции на Уол Стрийт. Тя също така не знаеше, че акциите на Майкрософт са спаднали с цели 3 пункта. Колко се радвам, че нямам нито една от тях!

Бедното момиче, не знаеше какво я очаква. С каква обич изписана по нежното и хубаво лице. Тя леко се надигна с така грация, достайна за принцеса от кралския двор. Не подозирайки за опасностите и радостите криежи се в сенките на бъдещето, тя направи една крачка НАП� ЕД.

Тя взе две чаши и ги напълни с коняк (или джин, водка, ром, уиски, сливова пр.). Сложи ги на масата със замах и надигна чашата си с коняк и т.н. Седна до мен и вдишаха познатия аромат на ром, джин, пр. В този аромат имаше романс. Отпи. Пак отпи.
-Всичко е свършено - каза тя - няма нужда да се преструваме.
Той мълчеше. Беше съгласен със нея.

Тя се изправи силна, смела и неустрашима. Погледна ме в очите с изпепеляващ поглед. Този поглед можеше да вдърви дори и лукум.
Зърнал, този поглед, аз рехиш, че тази девойка е смела и готова да покори нови висоти.
-Нека, аз съм готов - думите ми прозвучаха остро и гордо.