ГНУлогия
В денят в който трябваше да напусна станцията, компанията беше устроило огромна тържество. Бяха поканени и най-големите клечки от Земята. Незнам какво количество алкохол течеше през изпъкналите ми от емоции вени на врата и ръцете ми, докато страстно обяснявах на новобранците за живота ми през последните 10 години, които прекарах на станцията. Явно беше достатъчно, че да успея да се приземя с лазерна точност в зеленикавия пунш до мен. Ниската гравитация и забавените ми реакции, направиха падането ми да изглежда като цяла вечност.
- По дяволите - помислих си, но не помня дали беше на глас или гласът ми проста отекна в главата ми, докато вековното ми падане продължаваше. Чувството беще все едно те бяха въртяли в центруфугата половин вечност в едната посока, а другата половина в противоположната и след това те хвърлат от мост.
Събудих се в чуждо легло, което по-късно индентифицирах като болнично. Ооооо главата ми, все едно стотици парни чукове ритмично се мъчиха да пробият дупка в челото ми, а в ушите ми отекваше звука на светлинен двигател.
Попитах се до личния си GIS за точен час.
- 06:30 земно време - прошепна гласът в главата ми. - 13 часа до излитане - допълни, понеже го бях на сройл на всеки кръгъл час да отброява оставащото ми време.
- По дяволите какво стана - обърнах се пак към устройството, но по-скоро се надявах да ми отговори глас, който не идваше тила ми. Понякога се чудя защо въобще съгласих да се вклуча в бетата на това Нещо.
- Изгубихте съзнание по време на снощното празнество, наранихте лошо главата си, и бяхте докаран в лазарета за превързване и промивка. В моменат се на система от подхранващ разтвор, поради дехидратирането ви в следтсвие на голямото количество токсини които се поел.
Стридите!!! беше първото ми предположение. Защо подяволите ми беше да ги ям тея морски мекотели. После се сетих, че ги бях повърнал известно време след като ги бях приел в системата си и тогава решип да си оправя отвратителния вкус на кенеф в устата си с малко водко с джин и бира да ги разредя. О да ето защо си ударих главата, защо са сега се чувствам гладен като сомалиец и защо имам следи от пунш върху обувките си. Да всичко започна да се нарежда, като пъзел от 10,000 части на места не на фокус, и с известно количество липсващи части.
Изпих 2 антимухмурлина и 1 аспирин за които помолих сестрата и след 15 минути бях като нов и идключение на факта, че ви се спеше адски много. Но имах едва няколко часа да се подготвя, пък и без това щях да спя бая дълго време след като се кача но борда, 1 година щеше да ми стигне да се наспя, макар и в сомния.
Отне ми един час да си оправя багажа и два за до го върна обратно в куфарите след като го бях наредил веднъж, понеже реших да взема и личния си IS. После се сетих, че не съм го ъпдейтвал от 3 дни и това ми костваше още 15 минути за ъпдейт и този път само час и половина за остатъка от багажа.
По време на закуска научих какви съм ги приказвал миналата вечер, преди да падна в пунша. Обичайния репертоар както винаги. Плюех политиците на Земята, които разрешиха на MaxoSoft да окаже монопол на светлинни двигатели. Обяснавах, колко по-добри са двигателите на Apple. И естествено приключих с историята си, за това как съм се изпикал върху гроба на щибания монополист Гейтс. Не че неговите наследници ни са същите, ама тоя пич е бил Хитлер с очила, кой нормален мозък ще вкара скрита реклама в операционната си система. Нямало много полза от това че го осъдили и, че наебали здраво компаниите му, просто ги събрали под една шапка и променили малко името, скоро след смърта му. И преди са ме таксували за да мога да се изпикая, ама тва беше най-скъпото ви пикане в живота ми: 1000$ и 3 ножи в пандиза с някъв тип който се наричаше Тифани. Копелетата сложили сензори и камери, защото естествено не съм бил първият, който е поискал да напои цветята върху гроба на бившия монополист, който за кратко е бил и президент на САЩ, но скоро го застигнал крушум с инициалите GNU на него.
Закуската ми се отрази добре след промивката която бях получил предишната вечер. Веднага след това отидох до един отсек близко до моят апартамент. От тая история с пикането ми се допика. След като си свърших работата, се загледах през прозореца, ако 1000 мм стъкло 30x40 санта може да се нарече прозорец. Обичам да гледам как пикнята ми се рееше в безтегловност, слънчевата светлина падаше под такъв ъгъл, че изглеждаше като желе.
Оставаха ни 5 часа до излитане. Бях извикан по GIS-а си на оперативка но иследователите от мисията. Отидох с 15 минути закъснение, измислих някакво глупаво оправдание както винаги и заех отреденото ми място. Много се радвах, че имам стол запазен лично за мен, за разлика от други членове на екипа, така поне нямаше да дремя прав...
- ... и това, ще бъде основната цел на мисията ни ... третата ни цел е ... и като заключение бих желал... някакви въпроси? - даже и тази информация ми беше абсолютно ненужна, ако не беше заради кариерата ми въобще нямаше да се вясвам на тея оперативки. Пуснах инфосферата ми да обработи токущо приключилата збирка, да я сравни с базата данни и да провери за нещо ново интересно. - 1 съвпадение. Оказа се, че има точка добавена към списъка от задачите, който явно не продължаваше да нараства като еректирал пенис на ученик, който се е втренчил в някое мръсно видео-списание.
Поисках извеждане на резултата в аудио формат:
- Новата цел, която е поставена пред нас - чух да казва професор Джиифс в главата ми, записът беше кофти или просто действието на антимухмурлина е отминало - е да поставим "паяк" на Халеевата комета, за да може "обходи" всички системи през които минава, да систематизира информацията и да ни я праща на всеки 70 години.
Поредната глупост си помислих. До 70 години, ще сме стигнали далеч по-далеч от Халеевата комета, особенно с бъдещите свръхсветлинни двигатери на Apple, които щяха да излязат на пазара до 10 години. Пък и на кой идиот му е хрумнало да слагаме търсачка на комета?
