Сагата Линукс: потребителят на windows

Той беше млад, но достатъчно опитен в това което правеше. Беше усвоил доста тънкости на занаята. Беше ги научил от предишният се колега, който напусна. Той беше на неговата възраст, но вече му бяха побелели косите от нерви, той и затова напусна все пак.

Работата на нашият герай се състоеше в следното. Той получаваше файлове с разходите на фирмата, които трябваше после да въведе в една програма и после да изпрати неговите файлове някъде...

Беше 9:00, той застана на 3 крачки от своето бюро. Падна на колене. Оформи във въздуха, с три пръста един квадрат и после добави още няколко движения което наподобяваха буквите "M" и "S".След това странно изпълнение, което всъщност въобще на правеше впечатление на колегите му, даже и те често практикуваха побобен ритуал, той покледна към бялата стена на която висеше портрет, метър на метър, на някакъв човек.
- Моля ти се О'Велики и Всемогъщи Биле, прости на наз юзерите за невеществото ни и дайни rebootLESS работен ден на десктопите. Моля ти се Всемогъщи Биле, нека днеска компютъра ми да не забие повече от 7 пъти. Моля ти се Велики Биле, нека днес да не хващам вируси за които нямам дефиниции. И моля ти се О'Велики да не се пълня със спам, който ще ми отнеме повече от час да го изчистя!!!

След като завърши тази негова реч, той се изправи, пак направи някакви странни жестикулации и седна. С отработене движение натисна копчето за захранването. Чу се писклив звук и монитора почна да показва някаква активност. Тогава тоя стана и отиде да си направи кафе. Работата беше, че кафе машината се намираше в дъното на 100 метровия коридор. А освен това, самата машина беше толкова бъгава, че и отнемаше поне 5 минути да направи една кирлива чаша кафе. След известен период от време, той се завърна на работната си площ, заедно със вече истиналото кафе. Погледна към все така черно-белия екран, изпръхтя в знак на недоволство, при което се облегна на стола си и почна бавно да отпива от чашата кафе.
След още извесно време, цветовете на екрана преминаха във една циганска комбинация от жълто, зелено, синьо и червено. Той едва се сдържа да не напълни чашата от кафе с това, което току що беше изпил.

След 4-5-6 максимум 7 часа...

Той беше изнервен, днес не можа да свърши никаква работа. Тъпото жинотно отказваше да поеме каквато и да е команда. И когото той написа в конзолата "fuck you bill", тя по някакво много странна причина си помисли че е написал "format C:\". Той беше вече толкова ядосан, че идтрячна клавиатурата, и я заби със всички сили в екрана.
А през цялото това време, портрета от стената се усмихваше ехидно.