понеделник, ноември 28, 2005

Общото между любовта и ваучера

Ами ко да ви кажа то, любовта е един ваучер.


Само дето не се смята нита в левове, а в грам за килограм хормони, ама тва е друга тема, която е извън моята компетенция.


Та любовта е ваучер, колкото повече говориш, толкова по-бързо свършва. В общия случай, една връзка започва например със средно 15 кредита, които са напълно достатъчни за няколко дни.


И сега идва трудната част, защото трябва да си математик за да изчислиш следното уравнение изпълнено с променливи, за да сме сигурни, че ще поддържаме някави разумни стойности.


Ето го и него:


1. Ваучера се изчерпва правопропорционално на времето прекарано с обекта Х var Врем


2. Ваучера се зарежда обратно пропорционално на времето прекарано с обекта Х


3. (сега ще въведем променливата ИНФОРМАТИВНОСТ, това е съвкупността от знания относно даден субект, тя се измерва в проценти)


4. Ако var Инф <>


ваучер += Инф/Време


5. Ако var Инф > 60%, то ваучера се изчерпва по следната формула


ваучер -= Инф*Врем


6. Въвеждаме още 1 променлива: качество на комуникация, тя се измерва в dB и се идползва в следната формула


ваучер -= dB*Време/Инф


след като дръпнем чертата, се полечава нещо от рода


ваучер = 1/Врем - Врем + Инф/Време*2 - Инф*Време/2 -dB*Време/Инф


След като проравним уравнението получаваме следното


var=(t^2)[2*I-(I^2) -2*dB]+I[I+2]


Не знам в точно какви мерни идиници се записва, но предполагам, че е време*информ*dB



Имайте в предвид, че това не важи за всички субекти, а само относно жените, т.е обекти Х


За обекти от типа XY, не мога да помогна, просто не съм капацитет по въпроса!!!



От днес може да презаредите вашият ваучер чрез:


1. SMS с любовно съдържание (от 0 до 2 кредита)


2. Бутилка вино и вечеря на свещи (от 5 до 15 кредита)


3. Букет цветя (с него може да презаредите и дори когато ваучера ви е изчерпан до почти минимум с поне 2 кредита) до 4-5 кредита



!!!ВНИМАНИЕ!!!


Ваучерът не бива да се зарежда наведнъж с много кредит, а вместо това, по малко но по-начесто, понеже съществува фактора АМОРТИЗАЦИЯ.


Това ще рече, че колкото повече, го презареждате, толкова по-лесно се разрежда той.


вторник, ноември 22, 2005

Комбайната и кючеците

Тур так так, тур так так


и отново ...


Където и да се завъртиш се се чува нещо в неравноделен такт. Поп Фолк, Турбо Фолк, Фолк Балади, Чалга-Рап, Диско-Чалга...


Бах маму, и после защо е прост народа ни?

сряда, октомври 19, 2005

София-Майна

Добре дошли у Шопето. Ще ви го начукаме здраво тоя семестър!!!

Е, не прозвуча точно така, но ректора 100% си го е мислел.

Целта на моя предмет е да отпаднат ненужните бройки!!!

пояснение - Приложна Геопетри и Инжинерна Графика

Аве с 2 думи ИБАЛО СИ МАЙКАТА.


Но стига глупости.
Дерзайте първукурсници. Life is Life, за тези дето са на общежите де.
Поздрав със следващата песен за всички пички от 13 блог на Студентски град. Да правилно прочете адаш - БЛОГ, не че сам неграмотен (сваДба), ами приех забележката ти.
Та да се върнем на проблема.
Ебати работата, не знам какво да си мисля за проклетото място и затова ще съпоставя всички + и -, че белкем и аз разбера кво ми у мнението

Живея на 1 минута от всички дискотеки.
##Всички дискотеки имат вход - през цялата седмица
Има само една селска дискотека в която паралелно се слуша Чалга и Диско/Черно/Друго
##"Не приемаме музикални желания", освен ако не си платиш. - еми бал съм та в ДиЖея
Инсталирах си UBUNTU - получих оргазъм (душевен де) - не че има много общо със софия
Цените са същите или е по-скъпо от Варна
Хората са супер яки и най-вече пичките.
## Има разни Софианки дето сомочуствието им е високо колкото кулите близнаци.
Даскалото ми е на 15 минути път пеша. За София тва е нещо ГОЛЯМО.
## Няма много кво да се прави: или пиеш или учиш - първото се свързва с много разходи. Пък кви алкохолици срещнах тука.
Има ебати ISP 25лв - половин мегабит чужбина и 2 мегабита Български - неограничен. Получих оргазъм.
## Много хлебарки и всукакви други инсекти. Ебати работата, все едно съм на госит на сем. Адамс.
Чувствам се много по-добре отколкото във Варна.
1) Няма кой да те държи из късо
2) Получавам адски много респект от колегите. Хората тук имат по високо мнение за мен отколкото във Варна. Тук просто съм над тях.
## Интелигентните хора сме дефицитни. Жените също - едва 25% от потока.
Не чувствам дефицит на нещо, освен по някога на пари!

Заклучение на теоретичната обосновка:
след като изчислиме грешката (тва е новия лаф) по формулата:
A*I*D
където
A- количеството Алкохол
I- константа на Иван, която е различна за всеки
D- времето от което не съм бил трезвен

Та след като изчислихме грешката, се оказа, че ми харесва тук. Много неща и хора ми липсват, ама се мъча да ги удавя съ водка и джин.

понеделник, юли 25, 2005

Сагата Линукс: потребителят на windows

Той беше млад, но достатъчно опитен в това което правеше. Беше усвоил доста тънкости на занаята. Беше ги научил от предишният се колега, който напусна. Той беше на неговата възраст, но вече му бяха побелели косите от нерви, той и затова напусна все пак.

Работата на нашият герай се състоеше в следното. Той получаваше файлове с разходите на фирмата, които трябваше после да въведе в една програма и после да изпрати неговите файлове някъде...

Беше 9:00, той застана на 3 крачки от своето бюро. Падна на колене. Оформи във въздуха, с три пръста един квадрат и после добави още няколко движения което наподобяваха буквите "M" и "S".След това странно изпълнение, което всъщност въобще на правеше впечатление на колегите му, даже и те често практикуваха побобен ритуал, той покледна към бялата стена на която висеше портрет, метър на метър, на някакъв човек.
- Моля ти се О'Велики и Всемогъщи Биле, прости на наз юзерите за невеществото ни и дайни rebootLESS работен ден на десктопите. Моля ти се Всемогъщи Биле, нека днеска компютъра ми да не забие повече от 7 пъти. Моля ти се Велики Биле, нека днес да не хващам вируси за които нямам дефиниции. И моля ти се О'Велики да не се пълня със спам, който ще ми отнеме повече от час да го изчистя!!!

След като завърши тази негова реч, той се изправи, пак направи някакви странни жестикулации и седна. С отработене движение натисна копчето за захранването. Чу се писклив звук и монитора почна да показва някаква активност. Тогава тоя стана и отиде да си направи кафе. Работата беше, че кафе машината се намираше в дъното на 100 метровия коридор. А освен това, самата машина беше толкова бъгава, че и отнемаше поне 5 минути да направи една кирлива чаша кафе. След известен период от време, той се завърна на работната си площ, заедно със вече истиналото кафе. Погледна към все така черно-белия екран, изпръхтя в знак на недоволство, при което се облегна на стола си и почна бавно да отпива от чашата кафе.
След още извесно време, цветовете на екрана преминаха във една циганска комбинация от жълто, зелено, синьо и червено. Той едва се сдържа да не напълни чашата от кафе с това, което току що беше изпил.

След 4-5-6 максимум 7 часа...

Той беше изнервен, днес не можа да свърши никаква работа. Тъпото жинотно отказваше да поеме каквато и да е команда. И когото той написа в конзолата "fuck you bill", тя по някакво много странна причина си помисли че е написал "format C:\". Той беше вече толкова ядосан, че идтрячна клавиатурата, и я заби със всички сили в екрана.
А през цялото това време, портрета от стената се усмихваше ехидно.

понеделник, юли 11, 2005

A story

Тя седеше на стола. Един олющен и стар стол, който прискърцваше с всяко помръдване на нейното нежно и финно тяло.
Да тя стоеше там и ме гледаше. Гледаше ме с тези нейни сини очи, тези очи които можеха да разтопят дори и най-закоравялото сърце.
Тя стоеше там, гледаше ме и бавно отпушваше от цигарата си, която бавно приближаваше до своите сочни и червени като пурпур усни, готови да се впият в кожата ти като пиявици.

ТЯ: ...
АЗ: !!!
ТЯ: ???
ТЯ: Кажи нещо!
АЗ: Какво мога да кажа?
ТЯ: Просто кажи нещо!
ТЯ: Просто кажи нещо!!
АЗ: Ето на казвам

Това което тя не знаеше бе знанието на факта на това, че аз не можех да кажа нищо. Още от векове хората са казвали, че мълчанието е злато. Тя също така не знаеше, че колкото повече мълча, толкова повече се вдигаха моите акции на Уол Стрийт. Тя също така не знаеше, че акциите на Майкрософт са спаднали с цели 3 пункта. Колко се радвам, че нямам нито една от тях!

Бедното момиче, не знаеше какво я очаква. С каква обич изписана по нежното и хубаво лице. Тя леко се надигна с така грация, достайна за принцеса от кралския двор. Не подозирайки за опасностите и радостите криежи се в сенките на бъдещето, тя направи една крачка НАП� ЕД.

Тя взе две чаши и ги напълни с коняк (или джин, водка, ром, уиски, сливова пр.). Сложи ги на масата със замах и надигна чашата си с коняк и т.н. Седна до мен и вдишаха познатия аромат на ром, джин, пр. В този аромат имаше романс. Отпи. Пак отпи.
-Всичко е свършено - каза тя - няма нужда да се преструваме.
Той мълчеше. Беше съгласен със нея.

Тя се изправи силна, смела и неустрашима. Погледна ме в очите с изпепеляващ поглед. Този поглед можеше да вдърви дори и лукум.
Зърнал, този поглед, аз рехиш, че тази девойка е смела и готова да покори нови висоти.
-Нека, аз съм готов - думите ми прозвучаха остро и гордо.

неделя, юли 03, 2005

Папарака 2 - завръщането

Мдаааааааааа. Завръщането или по-скоро, как от се минах с МиНЕТ и минах на ADSL.
Дерзайте майки и деца, след 4 месечен дефицит на нет, аз се преродих, като феникс от пепелта на изгорелия ми модем.

Но за съжаление изпуснах възможността да ме канонизират. 4 месеца без нет не е малко все пак. Толкоз време да стоите в ъгъла на 1 стая и да си представяте как браузвате из матрицата, не е по силите на обикнавения човек.
Ще попитате, защо МАТРИЦАТА. На този въпрос аз немога да ви отговоря задоволително. Там ме изпратиха едни субекти от 1ЕГ.
От три години съм в тая пуста матрица и така и не успях да видя ни Нео, ни Тринити ни Агент Смит. Ко стана с тея хора, незнам.

Тъй де АЗ СЕ ЗАВЪРНАХ. Отново заех позиция на фронта на Интернета.
А колко мъка, спам и порно има из нета. Не е истина.

Вчера, как си вървах по трасе 129.100.203. видях едно I.P., то ме погледна плахо и ме попита: "Бате бате, ко е туй блутут?", аз го погледнах кръвнишки и му креснах с Капслока: "Мани са от мене бе ЮЗЕР". Но изглежда ината и простотата преобладаваха в операционната му система (която несъмнено е била windows). То пак се обърна към мен и ме попита: "Как се прави уеб страница?"- е те тогава гнева в мен преля - "Питай Google ве спамер мръсен" и го дисконекнах, а в далечината семо се чуваше ехото на следващия му въпрос: "а какво е гугул???...."

Продължих аз своя път, мъчейки се да забравя тази травмираща случка. Обаче не след дълго попаднах на нещо ИЗКЛЮЧИТЕЛНО интересно, в първият миг бях изумен, втрещен и почти умопобуркан. След няколко килобайта като се осъзнах и го релоаднах, ТО още беше там:
http://www.traveljournals.net/explore/solomon_islands/map/m2207003/paparaka_island.html

Вие можетели да си представите, да имате ЦЯЛ остров с твоето име. Искаха оня ден да му ставам рекламно лице в България, но аз им отказах, не заради друго ами щото съм си такъв - скромен. Ся за някакви си 2 милиона съм. И то да са турски лири.

Сега си мисля да вляза в още един филм, пак втора част: Папарака и уеб програмирането. От колко време не съм писъл уеб код. Ама нека ми минат изпитите, щото си е ибало майката. Което ми напомна да напиша един пост за моето посещение у Шопето.

Оувър енд аут. Толкоз за сега

Сори ама в тоя филм кредити няма освен този

Paparaka(c)2005

неделя, януари 30, 2005

За и против свободата

Както си лежах аз на диванчето, по едно време ми дойде една идея, ама една такава "свободна" идея. Рекох си аз, аве защо в нашето училище всички компютри са на Уиндоос???
Хванах аз и напрайх една аритметика. 4 кабинета по 15 компа... мале
После помислих малко и констатирах. В часовете по информатика се учат следните неща:
-MS Word
-MS Exel
-MS Access
-MS PowerPoint
-HTML
-Pascal

За всичките без акцес, знам че има алтернативи. Тъй че практически проблем няма да се мигрира на Линукс базирана система, даже си поиграх и направих списък с приимуществата:
1. Линукс и всички други програми са безплатни
2. Линукс и всички други програми са- по-ефективни, с по-голяма производителност
3. Линукс е на път да се стандартизира, той има бъдеще поради гореизброените причини
4. Линукс може да върви безпроблемно и на бавни машини
5. Линукс няма проблеми със сигурността от каквото и да било естество
6. Всичко, което може да се напрови под уиндолс, може да се напрови под линукс, но по-бързо, по надежно и безпроблемно.

Предлагам да се поговори с нашия мил директор г-н Василев и да му се предложи следното:
1. Миграция към Линукс на 1 компютърен кабинет по избор
2. Пълно конфигуриране на системите и 1 сървър
3. Обучителни курсове на учителите
и там ще се допълни с кот може

Друга идея е да се направят "безплатни" курсове за Линукс. В тях ще се показва кас се работи със свободни програми като ОО и т.н. Как да си конфигурират настройките, как да си инсталират приложения и т.н.

Тази идея е в доста суров вид, но след малко ще седна и ще я поопрая ама тря адаша да я скива фърст.

четвъртък, януари 27, 2005

РЕВОЛЮЦИЯ

Да, да живее България, смърт на поробителя. Бенковси ис намбър уан, Ботев руулс.

Сигурна се чудиш защо ги приказвам тея работи. Писал съм в продължение на няколко часа, доклад за Маринов, и да го еба, падна ми се най-дългия. РЕВОЛЮЦИЯ.
Еби му майката вече дефект получих.
Та реших аз да го ударя по лешперската- както винаги и цал ден съм се пъпчил да накарам ABBY Fien Reader да успее да експорне някъв текст на български. Ама стана тя ама друг път. И решевам аз да изтегля ОСР за линукс. Тегля първи пакет- не чете български, тегля втори пакет- коруптет файл, тегля трети- ами май още го тегля и имам презкочен трафик 50 МБ.

Тай де да се върна на първоначалната си идея, за която още не си чул. Така докато си четях уроците по история през ума ми мина една стара идея, която поизчуках малко, за да и придам нов екстраваганден вид. Идеята е да напишем достоверна, на моменти лекоооооооо преувеличена, история на писитата. "История и Компютъризация". Съдържание(скивай си учебника по история най-отзад за да разбереш за ко става въпрос):
1. Джон Атанасов - древната люлка на компютъризацията
2. Лампи, Транзистори, Полупроводници, Силикони и нищо общо с Памела Андерсон
3. Програмистите - войни и потребители
4. Майкрософт-новите хайдути
5. Майкрософт и БигБрадър
и т.н.

петък, януари 21, 2005

Едно добро дело

Сега ще ви разкажа за доброто дело което сторих днес.
Имало едно време... (опа обърках интродукцията)
Докато си вървях бавно и методично по дългата улица "Очаяние", нежният полъх на зимният ветрец от 10 километра в час, галеше леко наболото ми лице. Температурата навън беше 3 градуса по целзии а относителната влажност на въздуха около 70 процента. Но нещеш ли пред мен се зедаде еди човек във тъмен балтон, износени обувки от фабрика "Първомаец" и кепе на стар партизанин. Лицето му беше сухо и грубо, точно като на пра дядо преди да погребем. Аз бавно извадих железния профил, фи четворка, от зандия си джоб. Мисрено си казаз "Нека силата бъде с теб мастар Иван". Но тогава той вече беше застанал пред мен, но нямаше никакви признаци за връжзебност по неговото лице. Напротив той се беше усмихнал, виждай ки се последните му два зъба, ръзположени по диагонал в устата му. Протегна той ръка към мене и рече: "Моля ви имате ли една цигара за бедният човек...". Тогава аз се смилих над него, прибрах желазната тръба и на ней но място поставих една цигара. Но тя не беше каква да е цигара, най ми беше "Карелия цигара".Подадох му аз сладката отрова и пое я той в грубите си от буркане по кофи, ръце. Благода ри ми той и се отдалечи. Продължих да си вървя и мисля, как нещо толкова незначително може да значи толкова много и как нещо толкова лошо, може да бъде направено по такъв добър начин. Може би дори аз бях по-благодарният от двамата...

сряда, януари 19, 2005

1eg.org или до къде може да стигне кретенизмът на един ХОМОсапиенс

Преди време бях много зарибен на темата да прая кви ли не снимки свързани с "любимото" даскало. Но с течение на времето почнах да осъзнавам колко отзивчиво е то от своя страна. Нека да се върнем малко назад...
Някъде през далечната 2002 година моя милост реши да заснеме поредната буламащтина и половина наречена Концерт на 1ЕГ. Но това не беше всичко. Бях помелен да дам 1 словом ЕДНО албунЧЕ със снимков материал от гореспоменатата идиотщина. В последстви разбрах че снимките от него са били използвани за някъв си там сайт. След време отворих въпросният сайт (който няма да споменавам за де не обидя Lee или както още се пише: Гъзтера), при което останових нещо което ме потресе из основи, промени моя мироглед над профанизма. Там намерих нещо грозно, некомпактно и набързо скалъпено. За капак на всичко видях МОЙТЕ снимки, нибрежно захвърлени в една директория, необработени, грозно сканирани, неподбрани и какво ли още не. Помъчих се да се оплача на въпросния УЕБ МАСТАР, ама все идно си говорех с дъската в стаята.
След известно време, след като се примирих, че момчето е роден кретен и не виновен той, а майка му, който го е ебала (поради липсата на бащинската му путка) по три пъти на вечер, щото баща му Мария не е можел да намер верният казан в който са живеели (аз малко се улях, ко да напрая... човещина). Та да се върнем на това че съм се примирил. Та гледам аз след известно време "Секцията фестивали е закрита щото няма материал". Стоя си аз зад клавиатурата и се хиля, ама така злобно и с кеф. При което си плюх на ръцете и ги натропах едно хубаво във фолума им и онез ми махнаха снимките. Аз още по-щастлив се кефя повече.
Хвърляки се малко по-напред във времето 2004 година, пак решава да погледна сайта с главно ХУЙ.
И кво виждам някъф галфон със цифрово фотоапартче от типа "дори и свирки прави" нащракал някви снимки и ги дал на ЛИЙЙЙЙЙЙЙеее. И оня галфон написал отдоло "Гошко е нашият ноф фотограф, гошко туй, гошка онуй". Човече толказ не съм им се смял колкото се смях на тез двамата чуфлеци. Реших аз да пиша едно бързо мейлче на ГОШКО, цитирам: "Къв си ти бе Галфон. За ко се мислиш ве. Ти моята тИрИтория ли ше заемаш ве??!!!? Ей копеле, ще те намеря и ще ти го натропам в задния си-ди ром.
След известно време локализар въпросният субект. Човече много му се смях. Ама такъв смях падна нямаш си представа. Представи си една крава. Накарай я да стои на два крака. Качи и вимето на мястото на шкепбето. Сега обособи копитата и да приличат малко на пръсти. Добави идна зализана педалска прическа. Е вече знаеш какво съм видял. Ама човече в първия момент не знаех това хермафродит ли е или зле поддържан травестит. Реших аз повече да не се ебавам със горкото животно и го подминах като подметка фекалий на паважа.
Та това е де. Просто един емоционален вулкан. Ако ТИ се чувства обиден от горе написаното. Не е по твоя вина. Просто си се родил уред бе мойто момче, респективно травестит. Еми тва е

вторник, януари 18, 2005

Ода за мъката

Ой Ваньо, Ваньо
ти, пак се напи!!!
Как можа човече,
толкова назад повлече???
Стотачка ром изпи
и страшно съгреши.
Сисадмина те гълчи
ти викаш му МЪЛЧИ!!!
Като уиндос хибернизира
но без файловете да копира.
После питаш "Де съм АЗ"
-"Довлякох те увас"
Как можа ти така
свойта FAT да прееба?
Първи думи ти Езрече:
"лошо ми е човече".
С парфюма "Селска Кръчма"
в несвяст и мене фъчна!.?

Адаш посвещавам тази ВЕЛИКА ода на ТеБе!!!!!
#1
Моля да се запише:
"Днес осемнадести Януари, лето две хилядно и пето, Ванко, местният герой отброй N-я запой!!!

#2
Аз директорът на отдел "Ученици от Първа Езикова Гимназия" ТОКСИКОЛОГИЯ Варна, заповядвам субектът Ивав Инанов тере Wankata да бъде лишен от всички химични субстанции съдържащи C2HO5OOH, до второ нареждане!!!

#3
Драги съотечественици,
Аз вашият президент, реших да помогна на всички ученици в Първа Езикова Гимназия град Варна, като построя ново звено към сградата на гимназията- High Tech токсикология с клалифициран персонал:
Директор- Иван Недялков
Главен Лекар- Анна --------
Специалист натравяния - Орлин Ялнъзов

Същото така предоставям списък със учениците със собствени ОТДЕЛЕНИЯ в медицинското заведение:
Анна ----------- - стай 100, 101, 102, 103
Орлин Ялнъзов - Западното Крило
Иван Иванов - 2 етаж

През първата седмица на новото болнично заведение, ще могат да бъдат поставени специални дрегери свързани с GPS на всички желаещи. Дрегерите се поставят ректално във черният дроб, свързани са с GPS който се намира зад ушите на пациентите и с механизъм за затваряне на хронопровода при АВАРИЯ.

#4
На вниманието на всички граждани на Варна. Обявено е бедствено положение 3 промил.
Алкохолните запаси на градът са изчерпани. Моля всички да се приберът по домовете, да залостят вратите си е да сложат по един гардероб отпред за по сигурност. Навън бродят ученици от Първа Езикова Гивназия. Ако имат близък контакт с тях, дайте им всичкия си наличен алкохол и бавно отстъпете три крачки назад. Те са изключително опасни, не влизайте в конфрикти с тях. Очакваме да три дни да пристигнат виенни сили от НАТО, Омиротворителните войски и Руски ударни групи. Ако намерите ранени войници от Националната Гвардия, укажете им нужната помощ до края на бедственото положение, понеже никой лекар не зе наема да стъпи в района. Според непотвърдени данни заподозрените са се насочили към нефтохима!!!


адаш не се обиждай, просто реших че трябва да увековечим този ден, така че след години още да го помним!


неделя, януари 16, 2005

Една "(не)ЗАБРАВИМА" вечер

Равносметка на изминалия ден 15.01.2005:
В 8 часа отивам си аз в "Бърбанот" и почвам да си пия рома.
Там стоя и провеждам що годе сминслен разговор с Радина. После идва колегата тере адаш точка Иван. И кат му дръпнахме смукача....
100, 200, 300 и ромът свърши!!!!
(Сега следва игра: съберете пъзела от спомени)
спомен №1 Аз и Радина отиваме да и вземем ДЮНЕРИ, следвайки моя пример от 1 час по-рано.
спомен №2 Радина си е изяла ДЮНЕРА и сме вече при адаша
спомен №3 Адаша казва че някви хора щели да седнат при нас
спомен №4 Някви хора се збиха до нас
спомен №5 Някав човек седна до нас, беше още по спиртосан от мен и адаша взети заедно
спомен №6 Радина разправя за Хитлер, Сталин и Ленин - нищо ново
спомен №7 на наща маса сядат онея двамата дето се биха, а сега се прегръщат по някав странен начин
спомен №8 ромът пак свърши
спомен №9 споря с някав който учи/учил информатика в ВМЕИ, тоя беше от типа "чупи китка, чупи 2", та тоз педал ми разпрая как последната версия на ACTIONSCRIPT е "поне 4", като съществували версии от типа 2.3 2.6 3.4 и т.н. На сутринта разбирам че тоя галфон ми е говорил за ACTIVEX а не за
ACTIONSCRIPT.
спомен №10 Адаша се оплаква от Дебиана си, аз му се хваля с Федората си
спомен №11 Радина решана да си ходи. На мен ми е ХИПЕРзле. Иван спори с педераса. Нищо нетипично, той адаша цяла дисертация на тема Педераси написа и с компютри се занимава тай че мога да кажа че беше "във свой води"
спомен №12 Аз и Радина излизаме от "заведението" тя настоява да изчам с нея и баща и да ме откара до "някъде".
спомен №13 Аз съм заел поза тип "гледай ся как ще си напрая обувките оранжеви". В крайна сметка Радина се качи в няква кола- оранжева, ама тя си беше оранжева, аз не съм я боядисвал същата вечер.
спомен №14 Говоря си някой на улицата за нещоси.
спомен №15 Чистия въздух е добро нещо.... ама нещо не си усещам ръцете и краката
спомен №16 Успях да си хвана такси, могеби защото 5 минути си държах ръката във въздуха, в очакване на зелената лампичка!
спомен №17 Вече съм пред блока. Тогава се случи нещо невероятно. Токсиджията ми върна рестото до последната стотинка.
спомен №18 Звъня у нас. Отваря бащами. "Кво праш тукъ толкуз рано???". Влизам аз там на гости Балки и Таня (няма значение кои са). Здрасти, За много години, Как сме Що сме, Жената, Децата. Гледам аз някви пържали пред мене. Ама не ми се яде та се късам. Пробвам аз ама нещо не върви. Главата ма цепи. Вие ми се свят. Спи ми се.
спомен №19 Немого да напиша ярно дори името си за да се логна, кво остана и за паролата която е 16 символа. Пробвам да оправя субтитрите на Mplayer ама в гъза. Пускам аз "Странности на руския лов през зимата" и си мисля че няма да има проблеми с гледането, пък то кво все едно ми говорха на китайски.
По едно време даже почнах да гледам на китайски- почнаха да ми се затвалят очите. Отивам да си легна, ама гледам някой легнал на леглото ми. Кат му теглих един шут, падна и остана на земята, после аз паднах на леглото и да тук бяха спомените.

Равносметка на изминалата вечер 15-16.01.2005:
-Сънувах че си седа аз в мистрал, голама маса е успоредна на прозорцита дето гледат към ЮРА и си пушим. По едно време от незнайно каде влезе учителката ми по Литература. Аз се шашнах, викам си, таз ся разбра че съм избягъл от часа й. И тогава наща скача пред масата и казва:
"ХЕИ, защо стоите на маса за непушачи", гледам аз към пепелника, фаса ми го няма, и се кефя накъв такъв, докат пишеха актове на другите... и после се събудих с ужасен Главобол.