Блога се премести

Блогът ми се примести на новият ми домейн.

http://blog.paparaka.com

В началото ще подържам този блог като mirror на новия но след време, ще го престана да поствам нови публикаций!

да ми е честит

JAR Computers 2

За щастие всичко се разви добре. На 12.10 получих обаждане от един от шефовете а въпросната фирма. След многобройните извинения, ми бе съобщено, че ще ми бъде върната разликата от 133 лева. В понеделник отидох и си ги прибрах до стотинка. Но повярвайте повече там няма да стъпя. И ако не се бях усетил нямаше и да видя стотинка. Сега остана проблема какво да ги правя тези пари, но не мисля, че се задържат дълго.

JAR Computers Мошеници

Това е писмото, което пуснах на началството на тази фирма на 11.10.2006. Чакам развитие...

Уважаеми г-не/г-жо,

На 28.09.2006 получих следната оферта, която съм приложил като прикачен
файл. Както виждате в нея е посочено следното дъно и съответната сума.:

Asus A8N-SLI Premium, NFORCE4 SLI, S939, DDR400/Dual/, PCI-Express,
SB7.1, Lan1000, Serial ATA, Raid, 1394
259.46 лв.


При получаването на конфигурацията на 06.10.2006, както може да видите
на фактура, която също е приложена, Ваш служител ми съобщи, че е заменил
дъното което първоначално съм получил е било заменено със следното дъно,
със същата себестойност:

MSI K8N NEO4-F, nForce 4, S939, DDR400/Dual/, PCI Express, SB7.1,
Lan1000, Serial ATA Raid
126.23 лв.


Цената, която съм платил, и стойността на посоченото дънно, както
забелязвате се разминават значително.
Единствената информация, която имам за моето дъно е, че то е модел
MSI-7125. Също така съм приложил гаранционната карта, на която липсва
сериен номер на дънното, което ме лишава от по-нататъшно идентифициране.

Считам, че съм бил ощетен от Вашата фирма. Надявам се това да е само
недоразумение и че ще можете да намерите решение на моя проблем
възможно най-бързо.


С уважение,
Иван Недялков

Моето подсъзнание ме преследва

Моето подсъзнане ме преследва от известно насам. Мисля, че иска да ме подлуди.
Снощи ми вкара психо атака. Сънувах някъв откачен кошмар и после 1 час неможех да заспя. Мисля да напиша една по-дълга истария базирана на този сън на засега само по-накратко:

Действието се развива на неизвестно за мене място. Осъзнавам че вървя пеша по магистрала с два мой приятели и се мъчем да стигем до място, което аз по-късно разпознавам като "на село".
Носим много багаж. Аз псувам по незнайни причини. По едно време движението се обърква. И от двете страни колите почват да се движат в една посока, после в другата и като за финал хаотично си сменят посоката. Решаваме да пресечем през острова, който е изпълнен с разтителност, която в последствие се оказва някакви малки шибани тръни.Боли. Дълго време се мъча да се измъкна от този капан. Накрая освободил се, аз изпадам в някъв гняв и почвам да блъскам и тръшкам.
Изведнъж действието се преместило напред във времето. Вече се стъмва и ние стигаме до НЯКЪДЕ. Където аз осъзнавам, че ми липсва сакът с всичките ми дрехи и работи. За пореден път побеснявам. Решавам да се върна и да го потърся, знаейки горе-долу къде съм го изгъбил - непосредствено след капана на тръните. Питам авера до мен:
- Преди колко време бяхме там?
- 2 часа...поне.
-Подяволите!
Разбирам се с мойте хора да продължат сами, аз да хвана такси и после да ги настигна. Разбира ме се. Тръгвам към близката бензиностанция там виждам 3 таксита. Първото заминава когато се приближавам. Втория таксиджия ме отпраща при третия, без да е чул за дестинацията ми. За моя изненада таксиджията е една яка мацка, много симпатична и красива.
След като потегляме аз описвам нашата дестинация като:
- Местото където спират и влака и автобуса.
- Да ве знам го. Ама я кажи ти какво си изгубил? - и почвам да обяснявам с кого съм, къде отиваме и какво съм изгубил - Добре ще ти помогна ама трябва да ми направиш една услуга!
- Каква - и мръсното ми подсъзнание се обажда.
- Еми ела с мен до вкъщи!!! - тук вече подивявам от кеф. Мисляси как ще я опъна тая.
Пристигаме в града. Тръвам след нея, като на излизане забелязвам, че таксиветровия апарат не е включен?!? На входа на блока срещам неизвестен и любезен мъж, който се оказва съсед и ми казва да заключа входната врата на блока и ми показва къде да сложа ключа. Влизам във стаята на таксиджийката. Тя заключва вратата. Малка е колкото моето общежитие. Претъпката с едно лего, готово за лягане. Мале къв късметлия съм си мисля.
Мацката ме кара да мина с прахусмукачката, като услуга за това, че ме вози безплатно. Аз осъзнавам, че това е само предтекст за ебането. Някак си се оказвам само по тениска и боксери и прахусмукачка. Мъча се да скрия възбудата си между краката. Не ми се получава. Почвам да обяснявам как се радвам че съм изгубил само дрехите си, а не и документите си, които винаги стоят у мен. В следващия момент мацката не изглежда същата каквато съм я видял първия път.
Внезапен пристъп на страх. Трябва да избягам, това не и мацката която съм видял в таксито или поне не си прилича. Трябва да се махна, но вратата на входа е заключена и тази на апартамента също. Значи трябва да измисля нещо.
- О не забравих нещо - почвам да се жалвам аз.
Но изведнъж мацката става груба, хващаме с два пръста за брадичката и ми вика.
- Какво ве? Какво ве? - При което си маха горнището и остава по цици. Страхът е още в мен и в по-големи дози. Само да не е това, което си мисля. Поглеждам гърдите и. Те са малки, подяволите не са истински. Това е МЪЖ.

И се събудих. Преди да успея да направя каквото и да било да се измъкна. Но вече събуден и с туптящо сърце и слонска доза адреналин в системата. Затварям очи.
Често ми се случва, когато се събудя от сън и го помня, да затворя очи да си скалъпя продължение - две на съня. Не е същото защото вече го правиш съзнателно и не си представяш първото нещо което ти се пръкне в главата.
Затворих очи и пребих и убих тоя педераст поне 100 в ума си. Отне ми 1 час да успокоя тая злоба и гняв у себеси за да мога да заспя.

Стъпки в нощта (1)

23:00
Навън отдавна се свечерило. Чувам как вятъра навява листата на големи купчини, усещам натиска му върху прозореца. Картините по екрана на телевизора се сменят без да ми правят някакво впечанление, светлината им ме завила в тъмнината, като цунами индийски бряг, а звиците просто минават покрай мен, все едно со отразени от невидимо поле създадено от моята умора. В главата ми се въртят разни глупости като, дали ще вали утре, къде си паркирах колата...

Мобилния извъня... Внезапно се сепвам и си поемам въздух като мазохист стоял пет минути под вода.
- Добър вечер г-н Петров - мек, перверзен женски глас се чу от другата страна.
- Говорете - помъчих се да го кажа без каквото и да е чувство но можеше да се долови тънката нотко на любопитство!
- Разбрах че се занимавате с... как да го кажа по... необикновенни случаи - определено това беше най-перверния глас който някога съм чувал - и че успявате да ги разнищите без много гласност.
- Разбирам, че си говорим за един и същи човек. С какво мога да ви услужа г-це....
- Бих желала да остана в анонимност - вече се бях надървил от възбуда - бих желала да се видя с ваш лично - Благодаря ти Господи!!! - след 15 минути ще дойде да ви вземе черно BMW и ще ви отведе на сигурно място където може да поговорим...
- Да но.?!? - Затвори.

Първата мисъл, след като кръвта ми се върна обратно в главата бе да разбера кой и откъде се обажда. След 5 минути разбрах от къде, но кой беше невъзможно да се установи. Обаждането беше направено то уличен автомат. За оставащите 10 минути трябваше да реша дали искам да се кача в чероно BMW или да легна да спя, за първи път от една седмица. И докато се чудих колата вече беше пред входа, от толкова високо неможех със сигурност да кажа какъв модел е, но си личеше че е Баварец.
Грабнах първият чадър който ми се изпречи в тясното антре. Грабнах черния шлифер който Даян ми бе подарила и се запътих към неизвестноста.

Кожен салон, определено беше баровски баварец. Шофьора беше с черен костюм и черни очила, какво клише и как въобще различаваше стълбовете и дърветата. Ако бях с малко по-развихрена фантазия бих предположил, че кара на автопилот. На два пъти се помъчих да подхвана някакъв разговор, но всеки път получавах все същия сух и еднозначен отговор:
- Не ми е разрешено да говоря с Вас.
Изпадал съм в доста странни, необичайни, страшни, дори психиращи ситуаций и съответно се калих и имунизирах срещу страх и параноя. Затова се облегнах на кожения салон, извадих цигара и я запалих. Къде подяволите я паркирах тая кола? На излизане не я видях пред входа сигурно трябва да е в гаража. От известно време не съм я карал все служебната ползва. Да се еба в късопаметния.

През цялия път въобще не ми направи впечатление от къде минаваме... аз някак си знаех.
Отворих вратата и с отработен жест на дясната ръка метнах фаса от вече догарящата цигара на поне пет метра от мен. Дано да не запаля нещо. Както и предполагах срещата беше в един изоставен строеж в полите на града. Какво клише, почна да ми писва от тея клишета. Сигурно някъде навътре ме очаква млада дама с впита рокля и голяма шапка от която се виждат само кърваво червените и устни захапали цигаре, седнала на стол по средата на пространството и за фона двама яки пича зад нея. Подяволите колко прав бях, сега ако можех и да кажа какво ще иска от мен, щах да се обявя за Нострадамус 2 брой. Но тя започна да говори с онзи перверзен глас, гласа от телефона и въобще забравих за потомството на Нострадамус. Стоях и я слушах безмълвен усещайки как кръвта от мозъка ми се оттегля като отлив. Когато дойдеше прилива щях да осъзная какво се иска от мен, но дотогава слушах...