Моето подсъзнание ме преследва

Моето подсъзнане ме преследва от известно насам. Мисля, че иска да ме подлуди.
Снощи ми вкара психо атака. Сънувах някъв откачен кошмар и после 1 час неможех да заспя. Мисля да напиша една по-дълга истария базирана на този сън на засега само по-накратко:

Действието се развива на неизвестно за мене място. Осъзнавам че вървя пеша по магистрала с два мой приятели и се мъчем да стигем до място, което аз по-късно разпознавам като "на село".
Носим много багаж. Аз псувам по незнайни причини. По едно време движението се обърква. И от двете страни колите почват да се движат в една посока, после в другата и като за финал хаотично си сменят посоката. Решаваме да пресечем през острова, който е изпълнен с разтителност, която в последствие се оказва някакви малки шибани тръни.Боли. Дълго време се мъча да се измъкна от този капан. Накрая освободил се, аз изпадам в някъв гняв и почвам да блъскам и тръшкам.
Изведнъж действието се преместило напред във времето. Вече се стъмва и ние стигаме до НЯКЪДЕ. Където аз осъзнавам, че ми липсва сакът с всичките ми дрехи и работи. За пореден път побеснявам. Решавам да се върна и да го потърся, знаейки горе-долу къде съм го изгъбил - непосредствено след капана на тръните. Питам авера до мен:
- Преди колко време бяхме там?
- 2 часа...поне.
-Подяволите!
Разбирам се с мойте хора да продължат сами, аз да хвана такси и после да ги настигна. Разбира ме се. Тръгвам към близката бензиностанция там виждам 3 таксита. Първото заминава когато се приближавам. Втория таксиджия ме отпраща при третия, без да е чул за дестинацията ми. За моя изненада таксиджията е една яка мацка, много симпатична и красива.
След като потегляме аз описвам нашата дестинация като:
- Местото където спират и влака и автобуса.
- Да ве знам го. Ама я кажи ти какво си изгубил? - и почвам да обяснявам с кого съм, къде отиваме и какво съм изгубил - Добре ще ти помогна ама трябва да ми направиш една услуга!
- Каква - и мръсното ми подсъзнание се обажда.
- Еми ела с мен до вкъщи!!! - тук вече подивявам от кеф. Мисляси как ще я опъна тая.
Пристигаме в града. Тръвам след нея, като на излизане забелязвам, че таксиветровия апарат не е включен?!? На входа на блока срещам неизвестен и любезен мъж, който се оказва съсед и ми казва да заключа входната врата на блока и ми показва къде да сложа ключа. Влизам във стаята на таксиджийката. Тя заключва вратата. Малка е колкото моето общежитие. Претъпката с едно лего, готово за лягане. Мале къв късметлия съм си мисля.
Мацката ме кара да мина с прахусмукачката, като услуга за това, че ме вози безплатно. Аз осъзнавам, че това е само предтекст за ебането. Някак си се оказвам само по тениска и боксери и прахусмукачка. Мъча се да скрия възбудата си между краката. Не ми се получава. Почвам да обяснявам как се радвам че съм изгубил само дрехите си, а не и документите си, които винаги стоят у мен. В следващия момент мацката не изглежда същата каквато съм я видял първия път.
Внезапен пристъп на страх. Трябва да избягам, това не и мацката която съм видял в таксито или поне не си прилича. Трябва да се махна, но вратата на входа е заключена и тази на апартамента също. Значи трябва да измисля нещо.
- О не забравих нещо - почвам да се жалвам аз.
Но изведнъж мацката става груба, хващаме с два пръста за брадичката и ми вика.
- Какво ве? Какво ве? - При което си маха горнището и остава по цици. Страхът е още в мен и в по-големи дози. Само да не е това, което си мисля. Поглеждам гърдите и. Те са малки, подяволите не са истински. Това е МЪЖ.

И се събудих. Преди да успея да направя каквото и да било да се измъкна. Но вече събуден и с туптящо сърце и слонска доза адреналин в системата. Затварям очи.
Често ми се случва, когато се събудя от сън и го помня, да затворя очи да си скалъпя продължение - две на съня. Не е същото защото вече го правиш съзнателно и не си представяш първото нещо което ти се пръкне в главата.
Затворих очи и пребих и убих тоя педераст поне 100 в ума си. Отне ми 1 час да успокоя тая злоба и гняв у себеси за да мога да заспя.