Едно добро дело

Сега ще ви разкажа за доброто дело което сторих днес.
Имало едно време... (опа обърках интродукцията)
Докато си вървях бавно и методично по дългата улица "Очаяние", нежният полъх на зимният ветрец от 10 километра в час, галеше леко наболото ми лице. Температурата навън беше 3 градуса по целзии а относителната влажност на въздуха около 70 процента. Но нещеш ли пред мен се зедаде еди човек във тъмен балтон, износени обувки от фабрика "Първомаец" и кепе на стар партизанин. Лицето му беше сухо и грубо, точно като на пра дядо преди да погребем. Аз бавно извадих железния профил, фи четворка, от зандия си джоб. Мисрено си казаз "Нека силата бъде с теб мастар Иван". Но тогава той вече беше застанал пред мен, но нямаше никакви признаци за връжзебност по неговото лице. Напротив той се беше усмихнал, виждай ки се последните му два зъба, ръзположени по диагонал в устата му. Протегна той ръка към мене и рече: "Моля ви имате ли една цигара за бедният човек...". Тогава аз се смилих над него, прибрах желазната тръба и на ней но място поставих една цигара. Но тя не беше каква да е цигара, най ми беше "Карелия цигара".Подадох му аз сладката отрова и пое я той в грубите си от буркане по кофи, ръце. Благода ри ми той и се отдалечи. Продължих да си вървя и мисля, как нещо толкова незначително може да значи толкова много и как нещо толкова лошо, може да бъде направено по такъв добър начин. Може би дори аз бях по-благодарният от двамата...

1eg.org или до къде може да стигне кретенизмът на един ХОМОсапиенс

Преди време бях много зарибен на темата да прая кви ли не снимки свързани с "любимото" даскало. Но с течение на времето почнах да осъзнавам колко отзивчиво е то от своя страна. Нека да се върнем малко назад...
Някъде през далечната 2002 година моя милост реши да заснеме поредната буламащтина и половина наречена Концерт на 1ЕГ. Но това не беше всичко. Бях помелен да дам 1 словом ЕДНО албунЧЕ със снимков материал от гореспоменатата идиотщина. В последстви разбрах че снимките от него са били използвани за някъв си там сайт. След време отворих въпросният сайт (който няма да споменавам за де не обидя Lee или както още се пише: Гъзтера), при което останових нещо което ме потресе из основи, промени моя мироглед над профанизма. Там намерих нещо грозно, некомпактно и набързо скалъпено. За капак на всичко видях МОЙТЕ снимки, нибрежно захвърлени в една директория, необработени, грозно сканирани, неподбрани и какво ли още не. Помъчих се да се оплача на въпросния УЕБ МАСТАР, ама все идно си говорех с дъската в стаята.
След известно време, след като се примирих, че момчето е роден кретен и не виновен той, а майка му, който го е ебала (поради липсата на бащинската му путка) по три пъти на вечер, щото баща му Мария не е можел да намер верният казан в който са живеели (аз малко се улях, ко да напрая... човещина). Та да се върнем на това че съм се примирил. Та гледам аз след известно време "Секцията фестивали е закрита щото няма материал". Стоя си аз зад клавиатурата и се хиля, ама така злобно и с кеф. При което си плюх на ръцете и ги натропах едно хубаво във фолума им и онез ми махнаха снимките. Аз още по-щастлив се кефя повече.
Хвърляки се малко по-напред във времето 2004 година, пак решава да погледна сайта с главно ХУЙ.
И кво виждам някъф галфон със цифрово фотоапартче от типа "дори и свирки прави" нащракал някви снимки и ги дал на ЛИЙЙЙЙЙЙЙеее. И оня галфон написал отдоло "Гошко е нашият ноф фотограф, гошко туй, гошка онуй". Човече толказ не съм им се смял колкото се смях на тез двамата чуфлеци. Реших аз да пиша едно бързо мейлче на ГОШКО, цитирам: "Къв си ти бе Галфон. За ко се мислиш ве. Ти моята тИрИтория ли ше заемаш ве??!!!? Ей копеле, ще те намеря и ще ти го натропам в задния си-ди ром.
След известно време локализар въпросният субект. Човече много му се смях. Ама такъв смях падна нямаш си представа. Представи си една крава. Накарай я да стои на два крака. Качи и вимето на мястото на шкепбето. Сега обособи копитата и да приличат малко на пръсти. Добави идна зализана педалска прическа. Е вече знаеш какво съм видял. Ама човече в първия момент не знаех това хермафродит ли е или зле поддържан травестит. Реших аз повече да не се ебавам със горкото животно и го подминах като подметка фекалий на паважа.
Та това е де. Просто един емоционален вулкан. Ако ТИ се чувства обиден от горе написаното. Не е по твоя вина. Просто си се родил уред бе мойто момче, респективно травестит. Еми тва е

Ода за мъката

Ой Ваньо, Ваньо
ти, пак се напи!!!
Как можа човече,
толкова назад повлече???
Стотачка ром изпи
и страшно съгреши.
Сисадмина те гълчи
ти викаш му МЪЛЧИ!!!
Като уиндос хибернизира
но без файловете да копира.
После питаш "Де съм АЗ"
-"Довлякох те увас"
Как можа ти така
свойта FAT да прееба?
Първи думи ти Езрече:
"лошо ми е човече".
С парфюма "Селска Кръчма"
в несвяст и мене фъчна!.?

Адаш посвещавам тази ВЕЛИКА ода на ТеБе!!!!!
#1
Моля да се запише:
"Днес осемнадести Януари, лето две хилядно и пето, Ванко, местният герой отброй N-я запой!!!

#2
Аз директорът на отдел "Ученици от Първа Езикова Гимназия" ТОКСИКОЛОГИЯ Варна, заповядвам субектът Ивав Инанов тере Wankata да бъде лишен от всички химични субстанции съдържащи C2HO5OOH, до второ нареждане!!!

#3
Драги съотечественици,
Аз вашият президент, реших да помогна на всички ученици в Първа Езикова Гимназия град Варна, като построя ново звено към сградата на гимназията- High Tech токсикология с клалифициран персонал:
Директор- Иван Недялков
Главен Лекар- Анна --------
Специалист натравяния - Орлин Ялнъзов

Същото така предоставям списък със учениците със собствени ОТДЕЛЕНИЯ в медицинското заведение:
Анна ----------- - стай 100, 101, 102, 103
Орлин Ялнъзов - Западното Крило
Иван Иванов - 2 етаж

През първата седмица на новото болнично заведение, ще могат да бъдат поставени специални дрегери свързани с GPS на всички желаещи. Дрегерите се поставят ректално във черният дроб, свързани са с GPS който се намира зад ушите на пациентите и с механизъм за затваряне на хронопровода при АВАРИЯ.

#4
На вниманието на всички граждани на Варна. Обявено е бедствено положение 3 промил.
Алкохолните запаси на градът са изчерпани. Моля всички да се приберът по домовете, да залостят вратите си е да сложат по един гардероб отпред за по сигурност. Навън бродят ученици от Първа Езикова Гивназия. Ако имат близък контакт с тях, дайте им всичкия си наличен алкохол и бавно отстъпете три крачки назад. Те са изключително опасни, не влизайте в конфрикти с тях. Очакваме да три дни да пристигнат виенни сили от НАТО, Омиротворителните войски и Руски ударни групи. Ако намерите ранени войници от Националната Гвардия, укажете им нужната помощ до края на бедственото положение, понеже никой лекар не зе наема да стъпи в района. Според непотвърдени данни заподозрените са се насочили към нефтохима!!!


адаш не се обиждай, просто реших че трябва да увековечим този ден, така че след години още да го помним!

Една "(не)ЗАБРАВИМА" вечер

Равносметка на изминалия ден 15.01.2005:
В 8 часа отивам си аз в "Бърбанот" и почвам да си пия рома.
Там стоя и провеждам що годе сминслен разговор с Радина. После идва колегата тере адаш точка Иван. И кат му дръпнахме смукача....
100, 200, 300 и ромът свърши!!!!
(Сега следва игра: съберете пъзела от спомени)
спомен №1 Аз и Радина отиваме да и вземем ДЮНЕРИ, следвайки моя пример от 1 час по-рано.
спомен №2 Радина си е изяла ДЮНЕРА и сме вече при адаша
спомен №3 Адаша казва че някви хора щели да седнат при нас
спомен №4 Някви хора се збиха до нас
спомен №5 Някав човек седна до нас, беше още по спиртосан от мен и адаша взети заедно
спомен №6 Радина разправя за Хитлер, Сталин и Ленин - нищо ново
спомен №7 на наща маса сядат онея двамата дето се биха, а сега се прегръщат по някав странен начин
спомен №8 ромът пак свърши
спомен №9 споря с някав който учи/учил информатика в ВМЕИ, тоя беше от типа "чупи китка, чупи 2", та тоз педал ми разпрая как последната версия на ACTIONSCRIPT е "поне 4", като съществували версии от типа 2.3 2.6 3.4 и т.н. На сутринта разбирам че тоя галфон ми е говорил за ACTIVEX а не за ACTIONSCRIPT.
спомен №10 Адаша се оплаква от Дебиана си, аз му се хваля с Федората си
спомен №11 Радина решана да си ходи. На мен ми е ХИПЕРзле. Иван спори с педераса. Нищо нетипично, той адаша цяла дисертация на тема Педераси написа и с компютри се занимава тай че мога да кажа че беше "във свой води"
спомен №12 Аз и Радина излизаме от "заведението" тя настоява да изчам с нея и баща и да ме откара до "някъде".
спомен №13 Аз съм заел поза тип "гледай ся как ще си напрая обувките оранжеви". В крайна сметка Радина се качи в няква кола- оранжева, ама тя си беше оранжева, аз не съм я боядисвал същата вечер.
спомен №14 Говоря си някой на улицата за нещоси.
спомен №15 Чистия въздух е добро нещо.... ама нещо не си усещам ръцете и краката
спомен №16 Успях да си хвана такси, могеби защото 5 минути си държах ръката във въздуха, в очакване на зелената лампичка!
спомен №17 Вече съм пред блока. Тогава се случи нещо невероятно. Токсиджията ми върна рестото до последната стотинка.
спомен №18 Звъня у нас. Отваря бащами. "Кво праш тукъ толкуз рано???". Влизам аз там на гости Балки и Таня (няма значение кои са). Здрасти, За много години, Как сме Що сме, Жената, Децата. Гледам аз някви пържали пред мене. Ама не ми се яде та се късам. Пробвам аз ама нещо не върви. Главата ма цепи. Вие ми се свят. Спи ми се.
спомен №19 Немого да напиша ярно дори името си за да се логна, кво остана и за паролата която е 16 символа. Пробвам да оправя субтитрите на Mplayer ама в гъза. Пускам аз "Странности на руския лов през зимата" и си мисля че няма да има проблеми с гледането, пък то кво все едно ми говорха на китайски.
По едно време даже почнах да гледам на китайски- почнаха да ми се затвалят очите. Отивам да си легна, ама гледам някой легнал на леглото ми. Кат му теглих един шут, падна и остана на земята, после аз паднах на леглото и да тук бяха спомените.

Равносметка на изминалата вечер 15-16.01.2005:
-Сънувах че си седа аз в мистрал, голама маса е успоредна на прозорцита дето гледат към ЮРА и си пушим. По едно време от незнайно каде влезе учителката ми по Литература. Аз се шашнах, викам си, таз ся разбра че съм избягъл от часа й. И тогава наща скача пред масата и казва:
"ХЕИ, защо стоите на маса за непушачи", гледам аз към пепелника, фаса ми го няма, и се кефя накъв такъв, докат пишеха актове на другите... и после се събудих с ужасен Главобол.