Блога се премести

Блогът ми се примести на новият ми домейн.

http://blog.paparaka.com

В началото ще подържам този блог като mirror на новия но след време, ще го престана да поствам нови публикаций!

да ми е честит

JAR Computers 2

За щастие всичко се разви добре. На 12.10 получих обаждане от един от шефовете а въпросната фирма. След многобройните извинения, ми бе съобщено, че ще ми бъде върната разликата от 133 лева. В понеделник отидох и си ги прибрах до стотинка. Но повярвайте повече там няма да стъпя. И ако не се бях усетил нямаше и да видя стотинка. Сега остана проблема какво да ги правя тези пари, но не мисля, че се задържат дълго.

JAR Computers Мошеници

Това е писмото, което пуснах на началството на тази фирма на 11.10.2006. Чакам развитие...

Уважаеми г-не/г-жо,

На 28.09.2006 получих следната оферта, която съм приложил като прикачен
файл. Както виждате в нея е посочено следното дъно и съответната сума.:

Asus A8N-SLI Premium, NFORCE4 SLI, S939, DDR400/Dual/, PCI-Express,
SB7.1, Lan1000, Serial ATA, Raid, 1394
259.46 лв.


При получаването на конфигурацията на 06.10.2006, както може да видите
на фактура, която също е приложена, Ваш служител ми съобщи, че е заменил
дъното което първоначално съм получил е било заменено със следното дъно,
със същата себестойност:

MSI K8N NEO4-F, nForce 4, S939, DDR400/Dual/, PCI Express, SB7.1,
Lan1000, Serial ATA Raid
126.23 лв.


Цената, която съм платил, и стойността на посоченото дънно, както
забелязвате се разминават значително.
Единствената информация, която имам за моето дъно е, че то е модел
MSI-7125. Също така съм приложил гаранционната карта, на която липсва
сериен номер на дънното, което ме лишава от по-нататъшно идентифициране.

Считам, че съм бил ощетен от Вашата фирма. Надявам се това да е само
недоразумение и че ще можете да намерите решение на моя проблем
възможно най-бързо.


С уважение,
Иван Недялков

Моето подсъзнание ме преследва

Моето подсъзнане ме преследва от известно насам. Мисля, че иска да ме подлуди.
Снощи ми вкара психо атака. Сънувах някъв откачен кошмар и после 1 час неможех да заспя. Мисля да напиша една по-дълга истария базирана на този сън на засега само по-накратко:

Действието се развива на неизвестно за мене място. Осъзнавам че вървя пеша по магистрала с два мой приятели и се мъчем да стигем до място, което аз по-късно разпознавам като "на село".
Носим много багаж. Аз псувам по незнайни причини. По едно време движението се обърква. И от двете страни колите почват да се движат в една посока, после в другата и като за финал хаотично си сменят посоката. Решаваме да пресечем през острова, който е изпълнен с разтителност, която в последствие се оказва някакви малки шибани тръни.Боли. Дълго време се мъча да се измъкна от този капан. Накрая освободил се, аз изпадам в някъв гняв и почвам да блъскам и тръшкам.
Изведнъж действието се преместило напред във времето. Вече се стъмва и ние стигаме до НЯКЪДЕ. Където аз осъзнавам, че ми липсва сакът с всичките ми дрехи и работи. За пореден път побеснявам. Решавам да се върна и да го потърся, знаейки горе-долу къде съм го изгъбил - непосредствено след капана на тръните. Питам авера до мен:
- Преди колко време бяхме там?
- 2 часа...поне.
-Подяволите!
Разбирам се с мойте хора да продължат сами, аз да хвана такси и после да ги настигна. Разбира ме се. Тръгвам към близката бензиностанция там виждам 3 таксита. Първото заминава когато се приближавам. Втория таксиджия ме отпраща при третия, без да е чул за дестинацията ми. За моя изненада таксиджията е една яка мацка, много симпатична и красива.
След като потегляме аз описвам нашата дестинация като:
- Местото където спират и влака и автобуса.
- Да ве знам го. Ама я кажи ти какво си изгубил? - и почвам да обяснявам с кого съм, къде отиваме и какво съм изгубил - Добре ще ти помогна ама трябва да ми направиш една услуга!
- Каква - и мръсното ми подсъзнание се обажда.
- Еми ела с мен до вкъщи!!! - тук вече подивявам от кеф. Мисляси как ще я опъна тая.
Пристигаме в града. Тръвам след нея, като на излизане забелязвам, че таксиветровия апарат не е включен?!? На входа на блока срещам неизвестен и любезен мъж, който се оказва съсед и ми казва да заключа входната врата на блока и ми показва къде да сложа ключа. Влизам във стаята на таксиджийката. Тя заключва вратата. Малка е колкото моето общежитие. Претъпката с едно лего, готово за лягане. Мале къв късметлия съм си мисля.
Мацката ме кара да мина с прахусмукачката, като услуга за това, че ме вози безплатно. Аз осъзнавам, че това е само предтекст за ебането. Някак си се оказвам само по тениска и боксери и прахусмукачка. Мъча се да скрия възбудата си между краката. Не ми се получава. Почвам да обяснявам как се радвам че съм изгубил само дрехите си, а не и документите си, които винаги стоят у мен. В следващия момент мацката не изглежда същата каквато съм я видял първия път.
Внезапен пристъп на страх. Трябва да избягам, това не и мацката която съм видял в таксито или поне не си прилича. Трябва да се махна, но вратата на входа е заключена и тази на апартамента също. Значи трябва да измисля нещо.
- О не забравих нещо - почвам да се жалвам аз.
Но изведнъж мацката става груба, хващаме с два пръста за брадичката и ми вика.
- Какво ве? Какво ве? - При което си маха горнището и остава по цици. Страхът е още в мен и в по-големи дози. Само да не е това, което си мисля. Поглеждам гърдите и. Те са малки, подяволите не са истински. Това е МЪЖ.

И се събудих. Преди да успея да направя каквото и да било да се измъкна. Но вече събуден и с туптящо сърце и слонска доза адреналин в системата. Затварям очи.
Често ми се случва, когато се събудя от сън и го помня, да затворя очи да си скалъпя продължение - две на съня. Не е същото защото вече го правиш съзнателно и не си представяш първото нещо което ти се пръкне в главата.
Затворих очи и пребих и убих тоя педераст поне 100 в ума си. Отне ми 1 час да успокоя тая злоба и гняв у себеси за да мога да заспя.

Стъпки в нощта (1)

23:00
Навън отдавна се свечерило. Чувам как вятъра навява листата на големи купчини, усещам натиска му върху прозореца. Картините по екрана на телевизора се сменят без да ми правят някакво впечанление, светлината им ме завила в тъмнината, като цунами индийски бряг, а звиците просто минават покрай мен, все едно со отразени от невидимо поле създадено от моята умора. В главата ми се въртят разни глупости като, дали ще вали утре, къде си паркирах колата...

Мобилния извъня... Внезапно се сепвам и си поемам въздух като мазохист стоял пет минути под вода.
- Добър вечер г-н Петров - мек, перверзен женски глас се чу от другата страна.
- Говорете - помъчих се да го кажа без каквото и да е чувство но можеше да се долови тънката нотко на любопитство!
- Разбрах че се занимавате с... как да го кажа по... необикновенни случаи - определено това беше най-перверния глас който някога съм чувал - и че успявате да ги разнищите без много гласност.
- Разбирам, че си говорим за един и същи човек. С какво мога да ви услужа г-це....
- Бих желала да остана в анонимност - вече се бях надървил от възбуда - бих желала да се видя с ваш лично - Благодаря ти Господи!!! - след 15 минути ще дойде да ви вземе черно BMW и ще ви отведе на сигурно място където може да поговорим...
- Да но.?!? - Затвори.

Първата мисъл, след като кръвта ми се върна обратно в главата бе да разбера кой и откъде се обажда. След 5 минути разбрах от къде, но кой беше невъзможно да се установи. Обаждането беше направено то уличен автомат. За оставащите 10 минути трябваше да реша дали искам да се кача в чероно BMW или да легна да спя, за първи път от една седмица. И докато се чудих колата вече беше пред входа, от толкова високо неможех със сигурност да кажа какъв модел е, но си личеше че е Баварец.
Грабнах първият чадър който ми се изпречи в тясното антре. Грабнах черния шлифер който Даян ми бе подарила и се запътих към неизвестноста.

Кожен салон, определено беше баровски баварец. Шофьора беше с черен костюм и черни очила, какво клише и как въобще различаваше стълбовете и дърветата. Ако бях с малко по-развихрена фантазия бих предположил, че кара на автопилот. На два пъти се помъчих да подхвана някакъв разговор, но всеки път получавах все същия сух и еднозначен отговор:
- Не ми е разрешено да говоря с Вас.
Изпадал съм в доста странни, необичайни, страшни, дори психиращи ситуаций и съответно се калих и имунизирах срещу страх и параноя. Затова се облегнах на кожения салон, извадих цигара и я запалих. Къде подяволите я паркирах тая кола? На излизане не я видях пред входа сигурно трябва да е в гаража. От известно време не съм я карал все служебната ползва. Да се еба в късопаметния.

През цялия път въобще не ми направи впечатление от къде минаваме... аз някак си знаех.
Отворих вратата и с отработен жест на дясната ръка метнах фаса от вече догарящата цигара на поне пет метра от мен. Дано да не запаля нещо. Както и предполагах срещата беше в един изоставен строеж в полите на града. Какво клише, почна да ми писва от тея клишета. Сигурно някъде навътре ме очаква млада дама с впита рокля и голяма шапка от която се виждат само кърваво червените и устни захапали цигаре, седнала на стол по средата на пространството и за фона двама яки пича зад нея. Подяволите колко прав бях, сега ако можех и да кажа какво ще иска от мен, щах да се обявя за Нострадамус 2 брой. Но тя започна да говори с онзи перверзен глас, гласа от телефона и въобще забравих за потомството на Нострадамус. Стоях и я слушах безмълвен усещайки как кръвта от мозъка ми се оттегля като отлив. Когато дойдеше прилива щях да осъзная какво се иска от мен, но дотогава слушах...

ГНУлогия

В денят в който трябваше да напусна станцията, компанията беше устроило огромна тържество. Бяха поканени и най-големите клечки от Земята. Незнам какво количество алкохол течеше през изпъкналите ми от емоции вени на врата и ръцете ми, докато страстно обяснявах на новобранците за живота ми през последните 10 години, които прекарах на станцията. Явно беше достатъчно, че да успея да се приземя с лазерна точност в зеленикавия пунш до мен. Ниската гравитация и забавените ми реакции, направиха падането ми да изглежда като цяла вечност.
- По дяволите - помислих си, но не помня дали беше на глас или гласът ми проста отекна в главата ми, докато вековното ми падане продължаваше. Чувството беще все едно те бяха въртяли в центруфугата половин вечност в едната посока, а другата половина в противоположната и след това те хвърлат от мост.

Събудих се в чуждо легло, което по-късно индентифицирах като болнично. Ооооо главата ми, все едно стотици парни чукове ритмично се мъчиха да пробият дупка в челото ми, а в ушите ми отекваше звука на светлинен двигател.
Попитах се до личния си GIS за точен час.
- 06:30 земно време - прошепна гласът в главата ми. - 13 часа до излитане - допълни, понеже го бях на сройл на всеки кръгъл час да отброява оставащото ми време.

- По дяволите какво стана - обърнах се пак към устройството, но по-скоро се надявах да ми отговори глас, който не идваше тила ми. Понякога се чудя защо въобще съгласих да се вклуча в бетата на това Нещо.
- Изгубихте съзнание по време на снощното празнество, наранихте лошо главата си, и бяхте докаран в лазарета за превързване и промивка. В моменат се на система от подхранващ разтвор, поради дехидратирането ви в следтсвие на голямото количество токсини които се поел.
Стридите!!! беше първото ми предположение. Защо подяволите ми беше да ги ям тея морски мекотели. После се сетих, че ги бях повърнал известно време след като ги бях приел в системата си и тогава решип да си оправя отвратителния вкус на кенеф в устата си с малко водко с джин и бира да ги разредя. О да ето защо си ударих главата, защо са сега се чувствам гладен като сомалиец и защо имам следи от пунш върху обувките си. Да всичко започна да се нарежда, като пъзел от 10,000 части на места не на фокус, и с известно количество липсващи части.

Изпих 2 антимухмурлина и 1 аспирин за които помолих сестрата и след 15 минути бях като нов и идключение на факта, че ви се спеше адски много. Но имах едва няколко часа да се подготвя, пък и без това щях да спя бая дълго време след като се кача но борда, 1 година щеше да ми стигне да се наспя, макар и в сомния.

Отне ми един час да си оправя багажа и два за до го върна обратно в куфарите след като го бях наредил веднъж, понеже реших да взема и личния си IS. После се сетих, че не съм го ъпдейтвал от 3 дни и това ми костваше още 15 минути за ъпдейт и този път само час и половина за остатъка от багажа.

По време на закуска научих какви съм ги приказвал миналата вечер, преди да падна в пунша. Обичайния репертоар както винаги. Плюех политиците на Земята, които разрешиха на MaxoSoft да окаже монопол на светлинни двигатели. Обяснавах, колко по-добри са двигателите на Apple. И естествено приключих с историята си, за това как съм се изпикал върху гроба на щибания монополист Гейтс. Не че неговите наследници ни са същите, ама тоя пич е бил Хитлер с очила, кой нормален мозък ще вкара скрита реклама в операционната си система. Нямало много полза от това че го осъдили и, че наебали здраво компаниите му, просто ги събрали под една шапка и променили малко името, скоро след смърта му. И преди са ме таксували за да мога да се изпикая, ама тва беше най-скъпото ви пикане в живота ми: 1000$ и 3 ножи в пандиза с някъв тип който се наричаше Тифани. Копелетата сложили сензори и камери, защото естествено не съм бил първият, който е поискал да напои цветята върху гроба на бившия монополист, който за кратко е бил и президент на САЩ, но скоро го застигнал крушум с инициалите GNU на него.

Закуската ми се отрази добре след промивката която бях получил предишната вечер. Веднага след това отидох до един отсек близко до моят апартамент. От тая история с пикането ми се допика. След като си свърших работата, се загледах през прозореца, ако 1000 мм стъкло 30x40 санта може да се нарече прозорец. Обичам да гледам как пикнята ми се рееше в безтегловност, слънчевата светлина падаше под такъв ъгъл, че изглеждаше като желе.

Оставаха ни 5 часа до излитане. Бях извикан по GIS-а си на оперативка но иследователите от мисията. Отидох с 15 минути закъснение, измислих някакво глупаво оправдание както винаги и заех отреденото ми място. Много се радвах, че имам стол запазен лично за мен, за разлика от други членове на екипа, така поне нямаше да дремя прав...
- ... и това, ще бъде основната цел на мисията ни ... третата ни цел е ... и като заключение бих желал... някакви въпроси? - даже и тази информация ми беше абсолютно ненужна, ако не беше заради кариерата ми въобще нямаше да се вясвам на тея оперативки. Пуснах инфосферата ми да обработи токущо приключилата збирка, да я сравни с базата данни и да провери за нещо ново интересно. - 1 съвпадение. Оказа се, че има точка добавена към списъка от задачите, който явно не продължаваше да нараства като еректирал пенис на ученик, който се е втренчил в някое мръсно видео-списание.
Поисках извеждане на резултата в аудио формат:
- Новата цел, която е поставена пред нас - чух да казва професор Джиифс в главата ми, записът беше кофти или просто действието на антимухмурлина е отминало - е да поставим "паяк" на Халеевата комета, за да може "обходи" всички системи през които минава, да систематизира информацията и да ни я праща на всеки 70 години.
Поредната глупост си помислих. До 70 години, ще сме стигнали далеч по-далеч от Халеевата комета, особенно с бъдещите свръхсветлинни двигатери на Apple, които щяха да излязат на пазара до 10 години. Пък и на кой идиот му е хрумнало да слагаме търсачка на комета?

За селяните №3

Сега смятам да изброя няколко нарицателни, с които може да дефинираш субект от селски тип.

Селянин - това си е default-а, няма място за спорене
Селяндур - тази дума я ползваш когато имаш 2-ма селянина и искаш да нареиш единя повече от другия
Селяк - това е галеното на селяндур
земеделец - това звучи малко по заобиколно ама си е същото като селянин
ТеКеЗесар - тва е кат горното ама още по заобиколно
агрикултурен субект - няма начин да те разбере
Селинджър - това е селянин на квадрат, думата се образува от бълкарското "селянин" и английското "villager"
провинциалист - това си е чиста софийска дефиниция, от том идва и
дълбок провинциалист - това го праща в 8 глуха
Прованс - което пък трябва да звучи като "човек който идва от провинцията" ама на френски
има и такива термини, които са свързани с различни селскостопански дейности, като:
кравар
козар
тракторист

следва продължение, че тря да напрая един телефон

За селяндурите

Сега под действието на "Дядовата Усуканица" бих щелал да излея душата си.
Та начи, имам двама съквартиранти пълни СЕЛЯНДУРИ и от време на време още един допълнителен, който е от тяхното село и не е предвиден в бройката от 3 души на 30 квадрата!

Сега ще ви обясня каква е разликата мужду селянина и селянДУРА. Селянин е човек който живее на село и има селски манталитет. А селяндур е човек който НЕ живее на село, има селски манталитет и е изключително НЕ интелигентен, безкрайно прост и откровенно ТЪП.

Та единя селяндур в моята стая - 105 бок 13 в Студентски Град е такъв. Тоя човек е поне 1.80 висок и сигурно толкава е коефициента му на интелигентност. За него са типични следните белези:
1) челото му има "набръчкана форма", леко е вдлъбнато, тези белези са типични за приматите. Всички лицеви негови характеристики напомнят ПЪРВОБИТНО същество. Това напълно оправдава неговото държание и реакции. Държисе крайно агресивно и проявява изключително неприазън към МЕН.
2) Има ШИБАН гаден СЕЛски акцент
3) той е ПОМАК, демек уж българин с турска вяра, това означава, че преди няколко века, някой ДЕБЕЛ, мазен, ГРАЗЕН, отвратителе ТУРЧИН е НАЕБАЛ пра пра пра баба му и той е потомък на един МЕЛЕЗ. ШИБАНА РЯЗЯНА ПИШКА

Втория селяНДУР е от неговото село. Тоя човек има сериозно нужда от професионална помощт от 4-ти километър. И до ден днещен не разбрах каква е неговата сексуалност.
Но за една съм сигурен. Тоя педал избива комплекси, правейки се на тякъв (педераст). Но не е само той. Комплекси избиват всички от неговото СЕЛО. Аз дължа това на техния затворен СЕЛСКИ живот и липсата на контакт с женски пол.

Нямам нищо против турското малцинство или хомосексуалните индивиди. Ама тея за дето ви разпраям са ОТВРАТИТЕЛНИ. пълни СЕЛЯНДУРИ. &$#@*^*&!@#&$#&:%:"++!%"

Аве аз утре отивам и се местя в семейните.

За селяните

въведение: Смятам днес да започна кратка литературно-описателна с елементи на разсъждение, статия в няколко епизода, тя стартира под пилотното заглавие "100 Признака, че си селанин".
Широко отворен съм мнения, коментари и нови идеи.

Като за начало, ще дефинираме дувата селянин.
1. Човек, който живее в малко населено място-село
2. Човек, който има специфичен манталитет, който може да се определи като селски, дефинира се с груб селски диалект, тъп селски интелект и байганювско поведенчевско подражание; субекта отказва да се самоопредели като селянин.

Проблема е, че има толкова много селяни, които живеят и(или) пребивават в големите градове. Те могат да прииждат по единично, повличайки след себе си други себеподобни, наподобяваефекта на доминото. Може да мигрират на цели стада или на по-малки клики.
Почти винаги изоставят по-старите индивиди, които имат за цел да правят консерви и да варят ракия.

Много хора, ще ме нарекът РАСИСТ, ПОДТИСНИК на малцинствата, ХЕЙТЪР, но за тези от вас които, до сега не са се обидили, ще си остана, един ПАТРИОТИЧЕН и млад деец, целящ да запази цивилизованото в себе си!

№1 Сланината помага за холестерола

Ако си убеден, че нито една манджа не може да мине без две супени лъжици сол, още толкова оцет и колкото се може повече олио, то със сигурност, знаеш от баба си, че сланинката е най-хубавото нещо. То тогава със сигурност 40% от дневната доза хранителни добавки е запълнена с мазнотии.
Майка ти пържи картофите (компирите) в свинска мас, млякото на баба има стойности на маслеността почти колкото холестерола на дядо ти, който “жули” ракия със сланина и червен пипер.
Както и да го увърташ, сланината играе важна роля в твоя живот, особенно когато се навеждаш, тва шкембе, е проблемно дори и когато пикаеш, а болките в сърцето, дължиш на слънцето. Но за теб е най-важно, че консумираш НАТУРАЛНИ продукти


№2 Не са ти нужни инструкции за мотика

Мотиката, плуга и търмъка, и не на последно място – правата лопата. Като дете винаги си изкал, мотика с инкростирани върху буковата дръжка, гравюри на снажни бригадирки разкопаващи нивата посред пладне. Правата лопата е канонизирана от твоето село, почиташ я като еврейн, старият завет.
Като малък си мечтал, когато пораснеш, да станеш тракторист, за да мошеж да седиш в 2 кубически метра по мокър потник с петна от лютеница и въртиш един голям волан, кйто няма серво.
Прекарал си половината си юношество в спане, а другата на нивата. Нивата за теб, не е просто парчето земя на тате, тя е онази плодородна сила, която те кара да ставаш в 3 сутринта и да нарамваш лопатата и да отделяш лепкави флуиди под жаркото слънце.