Едно добро дело

Сега ще ви разкажа за доброто дело което сторих днес.
Имало едно време... (опа обърках интродукцията)
Докато си вървях бавно и методично по дългата улица "Очаяние", нежният полъх на зимният ветрец от 10 километра в час, галеше леко наболото ми лице. Температурата навън беше 3 градуса по целзии а относителната влажност на въздуха около 70 процента. Но нещеш ли пред мен се зедаде еди човек във тъмен балтон, износени обувки от фабрика "Първомаец" и кепе на стар партизанин. Лицето му беше сухо и грубо, точно като на пра дядо преди да погребем. Аз бавно извадих железния профил, фи четворка, от зандия си джоб. Мисрено си казаз "Нека силата бъде с теб мастар Иван". Но тогава той вече беше застанал пред мен, но нямаше никакви признаци за връжзебност по неговото лице. Напротив той се беше усмихнал, виждай ки се последните му два зъба, ръзположени по диагонал в устата му. Протегна той ръка към мене и рече: "Моля ви имате ли една цигара за бедният човек...". Тогава аз се смилих над него, прибрах желазната тръба и на ней но място поставих една цигара. Но тя не беше каква да е цигара, най ми беше "Карелия цигара".Подадох му аз сладката отрова и пое я той в грубите си от буркане по кофи, ръце. Благода ри ми той и се отдалечи. Продължих да си вървя и мисля, как нещо толкова незначително може да значи толкова много и как нещо толкова лошо, може да бъде направено по такъв добър начин. Може би дори аз бях по-благодарният от двамата...